Цветята са като елексир за душата. Когато ни е тъжно, те могат да ни разведрят с вида си, да внесат радостно настроение и цвят в живота ни. Когато ни е радостно, цветята поддържат настроението ни. Лично аз много обичам цветята, всякакви видове – в къщи си отглеждам драцена, каланхое, специфилиум. Имам малко по-нестандартните лимон и люти чушлета. Да, съвсем сериозно. Много ми харесват обагрените в най-различни цветове дребни чушлета – зелено, жълто, червено, лилаво.

Трудностите, които срещам като всеки един любител на флората изникват главно през зимата. Превърнал съм балкона в малка ботаническа градина и когато навън паднат температурите започва великото пренасяне на саксии и цветарници от терасата навътре. Проблемът е, че явно малко съм се поувлякъл в бройката и ... абе мястото не стига. Винаги съм си мечтал да мога да превърна балкона в една хубава зимна градина, ама пусти пари, все не стигат. Иначе една хубава дограма, може би малка камина (може и печка) в ъгъла и ... ех, мечти.

Решение на тези проблеми, разбира се компромисно е отглеждането на растения, издръжливи на студ – в повечето случай иглолистна растителност. Тогава дето се вика и вълка сит и агнето цяло – няма да пренасям повече саксии, няма да се чудя как да отоплявам терасата, но ... няма и да имам много голям избор във вида на цветята, които ще разположа в импровизираната си зимна градина.